
Европа може да е първата жертва на новата доктрина на САЩ
Ако Европа като интеграционен проект се провали, България може да се окаже сдъвкана и изплюта в периферията.
Ако Европа като интеграционен проект се провали, България може да се окаже сдъвкана и изплюта в периферията.
В страната тече усърдна дейност за адаптиране към илюзиите, свързани с новата реалност. Рязко се качва броят на тръмпистите.
Приобщаването на ДПС и Пеевски към едно квалифицирано мнозинство за конституционна промяна бе дълбоко погрешно.
Уморен съм да очаквам демократи, които да обяснят на гражданите как могат да направят нещо - и да вземат, че да го направят.
"Позитивните ефекти от кризата са свързани с разтърсването на властовия връх, с осъзнаването на необходимостта от политическа алтернатива, както и с осъзнаването на факта, че достойна алтернатива засега не съществува" – Огнян Минчев за отиващата си година.
Изнудването на академичните учени да "пускат" полуграмотни или напълно неграмотни "висшисти" поради необходимост да получат едни дребни пари трябва да се прекрати.
Карантината ни показа, че човек може да живее затворен у дома си за известно време, но да контролира живота си и да държи отговорни тези, които го управляват.
Отстраняването на християнството от основанията на европейската идентичност оставя съвременна и бъдеща Европа без дом и без смисъл.
Време е някой да припомни, че основен белег на консерватизъм е здравият разум. Останалото не е консерватизъм – то е простотия.
Именно защото имаме статут на съюзник и партньор, официалните представители на САЩ не биха ни унижавали по модела, предпочитан от мнозина сред нас - като "набият канчето" на нашите високопоставени мошеници. Защото унижението между равни е и самоунижение.
Личната, макар и много кратка политическа история на Радев пази неосветени пространства и - по всяка вероятност - зависимости, които са проблемни за неговата роля като държавен глава на страна - членка на ЕС и НАТО. Става дума, разбира се, за неговите връзки и обвързаности с позициите на Русия спрямо България.
С утвърждаването на българския път като визия за цялостна принадлежност към европейската цивилизация и атлантическата система за сигурност оставихме зад гърба си реалната опасност да се свлечем до статут на страна - периферия на постсъветското пространство, на евразийската мизерия и несигурност.
В София и Скопие взеха връх пропагандатори на конфликт, които от години са на храниката на Москва и на Белград. Утвърди се у нас статукво, което макар и неприемливо за много хора, отново успя да се окаже по-малкото зло. Това не е вдъхновяващ извод.
Свободата е благо, което враговете на свободата се стремят да похитят и отменят с всички възможни средства – с лъжа, манипулация, хибридна война и пропагандна истерия, с контрол върху правото да избираш, с икономика по законите на джунглата, с рекет и открито насилие.
Владимир Путин награди в Москва с орден за заслуги разследвания за шпионаж в полза на Русия шеф на движение "Русофили" Николай Малинов. Българското правителство мълчи. Президентът също мълчи, но от него някак сме очаквали, че ще мълчи по такъв повод.
Инфраструктура, магистрала и железница, инвестиции, медии, културни центрове и инициативи, публикации и свободно културно общуване, сътрудничество в образованието на всички нива - това са само част от приоритетите.
В България публичните изборни калкулации все по-често се оказват сметки без кръчмаря. А кръчмарят у нас не стои на сцената - той е кукловод, който разиграва своите сценарии, без да информира за тях когото и да било.
Има един основен инструмент за осуетяване на успешното развитие на двустранните отношения между София и Скопие. Това е целенасоченото смесване на "политиката на идентичността" с дневния ред на прагматичното сътрудничество между двете страни в икономика, инфраструктура и сигурност.
От гледна точка на здравия разум България следва да води своята политика спрямо Македония на две нива – на две "скорости".Бързата скорост в българко-македонските отношения е призвана да компенсира дългото забавяне и пропуснатите възможности за двустранно сътрудничество през последните три десетилетия.
Орязването на партийните субсидии е опасно не просто с оглед на възможен, т.е. неизбежен, корупционен натиск на частни интереси върху останалите без финансиране партии.
Един нов председател на БСП, който е по-приятелски настроен към определени червени олигарси, може и да приеме някакъв вариант на голяма коалиция с ГЕРБ – по-малко вероятно през този мандат, по-вероятно – в едни следващ парламент.
Измамното великодържавно самочувствие и арогантност отново маршируват по улиците на Русия и в амбициите на управляващия я режим.
Прозападната, евроатлантическата позиция се оказва недостатъчна, за да генерира съгласие сред миниатюрните наследници на демократичните сили, които осигуриха членството в НАТО и ЕС.
Отпускането на ежегодна субсидия за Българската православна църква (БПЦ) и за Главното мюфтийство от страна на държавата, макар и мотивирано със значими аргументи от национален интерес, е неправомерна от гледна точка на конституцията привилегия за две от множеството вероизповедания в България.
През 90-те години и в началото на 21 век беше възможно - друг е въпросът доколко бе допустимо от гледна точка на собствения ни интерес - да се комбинира стратегическата ориентация на България към Европа и атлантическия свят и остатъчната зависимост от Русия - енергийна, институционална... Днес подобна зависимост е все по-рискова за българския национален интерес.
Обезсмислянето на преференциалното гласуване ще доведе до още по-голяма стагнация на партийната система в България.
Никъде по света няма да кажат "Радев подкрепи диктатурата на Мадуро". Всички ще кажат "България подкрепи диктатурата на Мадуро".
Ако на изборите за Европейски парламент по-радикалните и по-авторитарни популисти вдясно спечелят значителни позиции, причината и отговорността за това ще бъде и на тези либерални кръгове в днешния елит на Европа, за които всички възгледи за европейското обединение и политика, различни от техните собствени, са неприемливи.
Бих се радвал ако се положат основите на политическа алтернатива, която да възстанови смислената политическа конкуренция и да сложи край на чувството за безнаказаност, с което българската олигархия налага монополен контрол върху държавата, икономиката и обществото.
Премиерът изпадна в криза на идентичност. Президентът изпраща послания за колебливост, за зависимост от задкулисни сили - особено в нелепите изказвания в полза на Русия по различни поводи и на различни места по света, както и послание за политическа самотност.